Вашата количка е празна!
Самите богове
Азимов е творец на идеи, а тази е сред най-блестящите му!
През двайсет и втори век човечеството получава неограничена безплатна енергия от източник, който е загадка за науката: обмен между планетата Земя и паралелна вселена с помощта на създаден от извънземните процес. Безплатната енергия все пак си има цена. Процесът на трансфер в крайна сметка ще доведе до унищожаване на Слънцето и на самата Земя.
Малцина знаят ужасяващата истина – низвергнат учен на Земята, разбунтувал се извънземен на загиваща планета, родена на Луната интуитивистка, която предусеща наближаващото унищожение на Слънцето.
Те знаят истината, но ще ги чуе ли някой? Предвидили са цената на неизчерпаемата енергия, но кой ще им повярва? Тези няколко същества, хора и извънземни, държат ключа към оцеляването на Земята.
Научна фантастика в най-чистия ѝ вид! Азимов определя „Самите богове“ като най-любимата си творба.
Айзък Азимов
Айзък Азимов е американски писател на фантастични и научно-популярни творби и биохимик от руско-еврейски произход.
Азимов написва или редактира над 500 тома, а общия брой на написаните от него писма и пощенски картички е оценен на около 90 000. Негови творби има в девет от десетте категории в Десетичната система на Дюи — всички без „Философия“. Азимов е смятан за един от майсторите в жанра научна фантастика и заедно с Робърт Хайнлайн и Артър Кларк е считан за един от „големите трима“ писатели-фантасти на времето си.
Вероятно най-известната творба на Азимов е поредицата за Фондацията; неговите други главни поредици са тези за Галактическата империя и за Роботите, които по-късно също обвързва с Фондацията. Неговото творчество е удостоено с пет награди „Хюго“ (1963, 1966, 1973, 1977, 1983 г.), две награди „Небюла“ (1972, 1976 г.) и други.
Азимов е дългогодишен, но неохотен член на Менса; описва ги като „интелектуално войнствени“. Повече удоволствие му доставя да бъде президент на Американската асоциация на хуманистите.
На негово име е наречен астероидът 5020 Азимов, две различни награди „Айзък Азимов“ и списанието „Asimov's Science Fiction“.