Вашата количка е празна!
Дом на вятъра
За първи път в българската лирика срещаме цял цикъл стихове посветени на Константин Павлов - уникален Дух и универсален поет, останал неразбран и непроумян от социалистическата критика и постсоциалистическата родна действителност.
Обаче Димитър Кабаков не е поредният подражател или имитатор на стилистиката на Константин Павлов, а авторът е съхранил ангелските и пътища към поезията и се е докоснал по свой начин до чистилището на българския архигениален поет.
Съвсем не е случайно, че другото знаково име в този ръкопис е това на Емиил Дикинсън. Кабаков е преоткрил мисията си на духовен мост между двамата световни мислители, двама чутовни чувствители, чиято междуконтиненталност е въпрос на географска грешка, а не пророческо противопоставяне. Наопъки - Кабаков ни предлага висотата на Божиите закони, според които имената на Емили и Константин са осветлени като литературни светци. За тяхното следсмъртие можем само да извикаме: „Пей за мене, смърт!“ Което е неизречимото мото на този дом на вятъра...
Румен Леонидов
Димитър Кабаков
Димитър Кабаков е драматург и поет, работи в театър София, има две поставени пиеси – "Жарава" (отличена в конкурса за драматургия на името на Славка Славова) и "Амарантус".
Роден е през 1963 г. в Пловдив. Завършил е Търговска гимназия, а после и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”.
Посещавал е часовете по актьорско майсторство на проф. Гриша Отровски и по театрална режисура на проф. Здравко Митков в НАТФИЗ.
Автор е на пиесите: „Бащи Исусови” (1994), „Жарава” (2002), „Disparates – балкански щуротии” (2003), „Аз-не-Аз” (2004), „Ръката божия” (2006), „Приказка за пещерата (2006), „Косопад” (2007), „Някъде натам...” (2007), „Разговор с огледало” (2007).
Стихосбирката му „Полуесен, полуздрач” излиза през 2006 г.
Няма добавен откъс от книгата!