Чувствали ли сте се толкова гневни, че трябва да счупите нещо? Или толкова объркани, че сякаш сте се надрусали? Последните няколко години бях изгубен и постоянно се лутах между ярост и безразличие…
Някои хора ме мразят. Други се страхуват от мен. Но никой не може да ме нарани, защото не ми пука за никого и нищо.
Освен за Тейт.
Обичам я толкова силно, че я мразя. Бяхме приятели. После разбрах, че не мога да вярвам дори на нея – а това означава, че не мога да вярвам на никого.
Затова я нараних. И я прогоних далеч от мен.
Но все още се нуждая от нея. Когато я видя, светът утихва, а гневът ми придобива цел и посока. И го изливам върху нея постоянно – така поне мога да изпитам някаква емоция, нещо поне бегло човешко.
И тя избяга. Замина за година.
И се върна… различна. Вече не понася безропотно тормоза ми и отвръща на удара.
А това още повече ме тегли към нея…
English
