Поезията на Боян Ангелов привлича ценителите на изящното слово с оригиналната – наситена с философски и психологически детайли, метафоричност, със стремежа да разгърне по-пространно идеята си за мисията на човека, днес натоварен с конфликти, съмнения, безизходица, без здрави нравствени устои. Оригиналната поетическа стилистика на поета е един от знаковите белези и на „Универсум“, и в значителна степен предопределя и по-необикновената композиция на стиховете.
В „Универсум“ откриваме вариации на предишни идейно-естетически търсения, размисли и послания, изпълнени колкото с вяра, толкова и с болка по изчезващите все по-видимо очаквания и младежки илюзии. Особено въздействаща емоционално е метафоричността – многопластова като смислено съдържание и като послание. В нея съжителстват в единство реминисценции, размисли за мястото на човека в заобикалящия го свят, непреходна обич към роден дом и роден край, към жертвалите се за свободата ни националреволюционери – непреходно съкровище в родното му Панагюрище.
В „Универсум“ са включени и някои от знаковите творби на поета, в които личат непроменени естетически търсения и позиции, споделени още в първата му поетична книга – „А върху ножа – детелина“. Установяването им във всяка негова поетична книга в същността си е идейно-художествено противопоставяне срещу пошлото и бездарното, срещу нахално заливащата ни бездуховност, безнравственост и фалш.
В стиховете от „Универсум“ се докосваме и до завладяващата лиричност, благородство, чувство за принадлежност към родина и род, осезаема жажда за любов и красота. Излъчващата се от тях поетична и духовна енергия е изпълнена с тревога за човека, разпъван между Бога и Мамона, но и с чиста обич, с емоционално изстрадано послание към съвременника да осъзнае смисъла на своя живот тук, на земята – временно наше убежище, разпънато от страсти, от вяра и неверие, от страдание и надежда за изцеление.
Благовеста Касабова, литературен критик
English
