Вашата количка е празна!
Пътят на свободата
Май
Някога имаше пролет и лято и всички сезони.
Някога имаше май.
Някога с първия топъл дъх на пролетните морета прелитаха в шумни дъги лястовички, прелитаха влюбени славеи - и румени рози цъфтяха пред всеки прозорец.
Някога...
Никога!
Никога не е имало пролет и май и лястовички и влюбени славеи и рози пред всеки прозорец.
Никога не е имало идилия, никога не е имало Теокрит и Виргилий.
Лястовичките и славеи има само в учебника по зоология; а май е – порой от небесна вода, която облива калните пътища, неспирно, ден и нощ – в мрака на страшна, влажна нощ, когато покрай тъпата светлина на изоставен фенер посред безлюдната улица минава с широки крачки черен мъжки силует с торба на гръб, а след него подбягва разплакано дете.
Гео Милев
Георги Касабов Милев, известен като Гео Милев, е български поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература. Заедно с други симпатизанти на левицата, той е убит от полицията след атентата в „Света Неделя“ през 1925 г. Баща е на детската писателка Леда Милева. Днес има квартал в София, наречен на неговото име.
Гео Милев е роден на 15 януари 1895 г. в Радне махле (дн. гр.Раднево), в семейство на учителя и журналист Мильо Касабов. По-късно баща му се премества в Стара Загора, където основава книжарница и издателство през 1907 г.
Отново в България, Гео Милев печата в ограничен тираж лиричните хвърчащи листове за Стефан Маларме, Рихард Демел, Пол Верлен, Емил Верхарен и Фридрих Ницше, които съдържат преведени от него стихове, като всеки лист е посветен на някого от младите поети-символисти — Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов и Николай Райнов. Гео Милев поема грижите около книжарницата на баща си, който е мобилизиран. През зимата на 1915–1916 г. заедно с Никола Икономов организира в Стара Загора театрална трупа, която изнася няколко представления.
Няма добавен откъс от книгата!