Васил Сотиров е роден на 31 май в София в семейството на художници. Завършил Френската езикова гимназия. Работил в Главна редакция “Хумор, сатира и забава” при Българското радио, сп. “Карикатура”, Студия за анимационни филми “Бояна”, в. “Пардон”, в. “Дума”, в. “Република”. Член на СБП. Безпартиен.
Автор на книгите: Лъвовете никога не плачат” – разкази (1981), “Убийство на щурец” – стихове (1982), “Смъртен скок” – стихове (1989), “Да ти излезе номерът” – разкази (1989), “За едни има – за други няма” – стихове (1990), “Пъдене на лоши духове” – стихове (1991), “Да по-галиш таралежче” – стихове за деца (1991), “45 стихотворе-ния стигат” – стихове (1993), “Живи бяхме да се видим” – стихове (1997), “Лека кавалерия в подлеза” – разкази (2000), “Душата на компанията” – стихове (2004), „Излизане от пейзажа“ – стихове (2013) и др.
Преводи: Рьоне Депестър – “Корен на небесната дъ-га”, стихове (1978); Давид Диоп – “Крилото на желанието”, стихове (1983); Реймон Кьоно - “Упражнения по стил” (съв-местно с Елена Томалевска – 1990, 1996); Франсоа Вийон – “Голямото завещание”, стихове (1992, 1993, 2000, 2004); Леополд Седар Сенгор – “Нощни бдения”, стихове (2003) и др.
Награди: “Сребърна фурма” за хумористичен разказ – Бордигера, Италия (1978); наградата “Южна пролет” за де-бютна стихосбирка (1983); “Сребърен МладЕж” (1981) и “Златен МладЕж” (1986) за хумористични разкази – между-народен конкурс “Алеко”, София; наградата “Ламар” за по-езия (1990); “Златен плакет” за сатира в ІІІ-ия национален поети-чен конкурс “За един по-човечен свят” (2003) и др. наградата на Съюза на преводачите в България (1993); награда „Елин Пелин“ за разказ (2007); „Каунь“ Първа награда за проза (2008); наградата за хумор и сатира „Райко Алексиев“ (2008); Годишната литературна награда на СБП за поезия (2013); „Каунь“ Първа награда за поезия (2015) и др.
English
