Вашата количка е празна!
Черноморски диалози
Книгата е изпълнена с много любов към Майката Природа и с размисли за сложните взаимоотношения на съвременния човек с нея, но и със самия себе си; с чувство на преклонение „към този красив свят на спокойствието, в който вечността говори на собствен си език – мълчанието“. Подходяща за всички възрасти, книгата е особено привлекателна за децата, пред които разкрива тайните и красотата на морето и ги учи на определен вид общуване – уж говорейки си наум с морските обитатели, авторът задава тон на хармонични отношения между съществата човешки и нечовешки вид, основани на взаимоуважение, разбиране, толерантност и … обич.
Няма да намерите по-мъдър, по-наблюдателен и по-добър водач за това извънземие от Михаил Заимов. Той е подводният Вергилий, който ще ви води из този ад, рай и чистилище едновременно – Черно море. Един от малцината, знаещи езика на водата и нейните обитатели. И думите му често са по-изумителни дори от фотографиите му…
Любен Дилов-син
Щастливо, красиво, умно и щедро е хрумването на Михаил Заимов да ни потопи във водите на нашия прапрастар дом, за да ни събере с първите ни съквартиранти, да се видим и похортуваме с безмълвните. Михаил Заимов избира формата на диалози с привидно безмълвните, за да ни разкаже най-съкровените си чувства, размисли, страхове, вярвания, съмнения, щастливи мигове и надежди.
Павел Койчев
Под водата има много повече живот, отколкото очакваме, когато гледаме повърхността на морето. Гмуркам се и снимам по цялото Южно Черноморие и смятам, че нашето е едно от най-живите морета в света. През последните години правя снимки без леководолазно оборудване, само с маска. Искам да покажа, че не е необходимо да имаш специални умения, за да видиш богатството на подводния свят. Има огромно изобилие от живот – морски кончета, морски игли, 40-50 вида риби, няколко вида скариди, 7-8 вида раци, над 100 вида водорасли – и това може да се види на метър дълбочина.
Михаил Заимов
Михаил Заимов
Мишо Заимов обича морето от най-малка възраст – помни как по-големите момичета са го завели до брега и той е трябвало да преплува до някъде с тях. А по-късно, като признак на мъжественост, се наложило да скочи от една от най-високите скали в Созопол – Паликарито. Признава си,че го е било страх, но предизвикателството е било по-голямо.
Няма добавен откъс от книгата!