Книгата “Мезоамерикански митове” съживява екзотичния свят на преданията от Централна Америка. От луксозното издание ще научите повече за историята, изкуството и вярванията на ацтеките и маите. През XVв. испански пътешественици пристигат в региона, известен днес като Мезоамерика. Те се натъкват на две силно развити цивилизации – на ацтеките и маите. От “Мезоамерикански митове” ще разберете, че:
Майската цивилизация е основана върху многобройни самостоятелни градове държави в Централна Америка. Всеки град бил внимателно планиран. В центъра имало площад – церемониални площи, заобиколени от важни религиозни и правителствени сгради. Сред тях били големите и богато украсени царски дворци, пирамидалните храмове и игрищата за свещената игра с топка. Храмовете били свързани чрез колосални високи каменни пътища. Строителството на градове достигнало връх през т.нар. Майски класически период(ок.250-900г.) Най-посещаваният град на маите днес е Чичен Ица на п-в Юкатан. Чичен Ица е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
За благородническата класа на маите съществували 7 признака за красота. Единият е да си кривоглед. Майките закачали топчета смола в косата, спусната между очите на бебетата. Честото съсредоточаване в топчетата правело очите им кривогледи. Друга привлекателна черта било сплеснатото чело. Постигало се чрез пристягането на главите на новородените между две дъски.
Маите изработвали ръкописни книги – кодекси. Използвали хартия, направена от влакната на растението агаве или от кората на смокиновото дърво. Книгите на маите се четат от горе на долу и от ляво на дясно. До днес са запазени само 4: Мадридски, Дрезденски, Парижки кодекси и Кодексът Гролиър.
Маите били твърде опитни математици и астрономи. Руините от астрономическата обсерватория в град Чичен Ица са запазени и до днес. Прозорците в купола са подредени съгласно появата на определени звезди на определени дати.
Ацтеките не вярвали, че светът, в който живеели, е първият съществувал дотогава. По-скоро смятали, че преди това е имало 4 други сътворения, наречени “Четирите слънца”. Всяко от тях загивало от някакво бедствие, преди още да възникне следващото. Съвременния си свят наричали “Петото слънце”.
Ацтеките имали два календара:слънчев и свещен. Годината на слънчевия календар продължавала 365 дни и се състояла от 18 месеца, всеки от по 20 дни плюс 5 допълнителни. Според свещения календар годината имала 260 дни. Той се използвал от жреците за определяне на благоприятните дни за дейности като сеитба и война.
За да са сигурни, че всеки ден богът на слънцето и войната Уицилопочтли ще се издига на небето, ацтеките му принасяли човешки жертви. Жертвоприношенията се извършвали в пирамидалните храмове. Ацтеките вярвали, че ако не нахранели боговете с човешки сърца и кръв, те щели да загинат. Случело ли се това, слънцето нямало повече да изгрее, дъждът нямало да вали и всичко по земята ще загине. Най-честите жертви били военнопленниците. Черепите им били поставяни на стойки извън храмовете.
За по-малко от 200 години ацтеките се превърнали от обикновено номадско племе във върховни владетели на Мексиканската долина. От столицата си Теночтитлан те завладели много съседни селища и градове и ги принудили да им плащат данък.
Авторката на книгата – Анита Ганери е написала многобройни книги за митология, религия, история и география. Сред тях са: “Във времената на инките”, Оксфордски детски речник “От А до Я на световните религии”, “Сикхски разкази” и други издания, сред които и тези от награждаваната поредица “Страшната география”.
English
