Книга за силата – и самотата – да загърбиш един живот и да скочиш в друг. Човекът в тази книга емигрира не само в нови географски територии, той се преселва в неизследвани досега кътчета на душата си, в нови връзки, в непознати състояния, прави равносметки, задава си въпроси. Свалила своята „втора кожа“, Катерина Стойкова е все така до болезненост пряма със себе си и с читателя.
Поетичното и тук е примесено с философска мъдрост, със съзерцателност и умение да уловиш детайлите на живота такъв, какъвто е, без оценка. „Трябва много да внимаваме, когато употребяваме думата дом“ – това ни казва Катя с новата си книга. И ни предлага думи, които събуждат състояния, чегъртат опакото на душата, докато стигнат до чиста, ненаранена тъкан.
English
_50901_1.jpg)
