Джерард е от онези момчета, чийто живот тече в една-единствена посока. Тази на неговия клуб! „Ливърпул“ е философията, която Стиви Джи наследява и безусловно приема от своя баща, осъзнавайки, че тя е неговата пътеводна светлина, независимо дали е свързан пряко с отбора на своето сърце, или е просто един от онези милиони по земното кълбо, носещи частичка от Червената магия в себе си.

В „Моята история“ бившият капитан на английския национален отбор е болезнено откровен. Стивън не се притеснява да разкаже за морето от сълзи след онова злокобно подхлъзване в двубоя с „Челси“, което на практика лиши „Ливърпул“ от така жадуваната шампионска титла. За силната му привързаност и възхищение не само от детските му местни герои, но и от негови съотборници като Фернандо Торес и Луис Суарес, акостирали на „Анфийлд“ от съвсем различни светове. Джерард не скрива дори момента на ярост, в когато бил готов да зашлеви шикалкавещия мениджър Брендън Роджърс...

„Моята история“ дава поредния отговор защо клуб като „Ливърпул“, който не е стъпвал на шампионския връх в Англия повече от 25 години, все така устоява на отровните бури и подмолните игри в комерсиализиралия се до неприемлива циничност Цар Футбол и не може да бъде засенчен от силните на деня. Признанията на Джерард идват в момент, в който най-популярният спорт и неговите ръководители са тресат от може би най-крупните скандали в своята история. Но въпреки тях там, край реката Мързи, все още пеят с цяло гърло, че дори когато мечтите са разбити... „Вие никога няма да останете сами!“.

Няма добавен откъс от книгата!