Женските образи сякаш отсъстват в историята, а гласовете им са тихи, приглушени, присъствието им незабележимо... Книгата „Латифе ханъм“ представя събитията през една нова перспектива - женската. Биография и същевременно любовна история. Книгата на Чалъшлар е първата обширна биография на Латифе ханъм, която е била омъжена за Ататюрк в продължение на около две години до развода им през 1925 г. Романът е посрещнат с голям интерес от читателите, тъй като официално нищо не се е говорело за причините за развода на историческата двойка, нито пък се е споменавало нещо за взаимоотношенията Латифе – Ататюрк. Публикуването на каквито и да е подробности, дори най-бегли данни и факти по темата, са били абсолютно забранени. До публикуването на романа Латифе е възприемана като разглезена жена, а в Турция говорели за нея като „нещастието“, сполетяло Мустафа Кемал. Биографичната книга обаче извежда в една нова светлина личността на Латифе. Историческите книги и чуждите медии, които по онова време са игнорирали жените, я описват като предвестник на реформите в Турция.
В периода 1923–25 г. съпругата на Ататюрк се проявява като прогресивен държавник, без покривало на лицето и същевременно ревностна защитничка за правата на жените. Латифе е играла значителна роля при първите стъпки в годините на създаването на републиката в Турция. Нейно съкровено желание е било да бъде избрана за депутат като е настоявала пред съпруга си да се даде право на жените да влизат в парламента. Тя следва право във Франция, завършила е американски колеж, дъщеря е на един от най-богатите хора в Измир и сред първите еманципирани дами в Турция.
След развода с Мустафа Кемал, Латифе преживява половин век в пълна изолация. В завещанието си тя изрично забранява да се говори с роднините ѝ до второ поколение. Написва спомените си, а намиращите се у нея ценни документи предава за съхранение в банков сейф с поръката да ги отворят, когато му дойде времето.
За да представи правдоподобно книгата си, над която работи почти 2 години, авторката е проучвала вестници, исторически студия, биографични книги, устно разказани исторически факти. Като резултат успява да съчетае гледната точка на жената, романиста и документалиста. Авторката повдига завесата за въпроси като окупацията на Беломорска Тракия от гърците и др. подобни, които безспорно са интересни за българския читател. Едва ли след написването на биографична книга за Латифе ханъм, журналистката Ипек Чалъшлар е предполагала, че ще се превърне в скандална авторка, обвинена за обида на основателя на модерната турска република – Ататюрк. Причината за това е откъс от книгата ѝ, където Чалъшлар пише, че Ататюрк, изправен пред опасност да бъде убит, напуснал президентския дворец, преоблечен като жена. За част от турското общество този откъс се възприема като обида и оскърбяване честта на нацията. Чалъшлар обаче е посочила, че цитираният пасаж от книгата се основава на разкази на сестрата на Латифе ханъм и на други източници. Но не само това е причината жителите на Турция бурно да дискутират и обсъждат книгата.
English
