Вашата количка е празна!
История славяноболгарская
Томчето е част от поредицата на „Книги за ученика” на ИК „Пан”, в която са представени литературни произведения от учебната програма за 4. – 12. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методически изисквания
Настоящата книга включва първото възрожденско произведение на българската историография „История славяноболгарская” на Паисий Хилендарски, приемано симвлично за начало на Българското възраждане. Творбата преплита елементи на история, автобиография и публицистика, съчетава в себе си средновековен и ренесансов дух. Силно полемичния ѝ характер цели да пробуди националното самосъзнание на поробения български народ, припомняйки му славното минало.
Изданието е включено в списъците със задължителна и препоръчителна литература за:
- Лятно четене - 10. клас
Паисий Хилендарски
Паисий Хилендарски (1722–1773), често наричан още Отец Паисий, e български народен будител и духовник, автор на „История славянобългарска“. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположник на Българското възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 година.
Паисий Хилендарски не получава системно образование, но през 1745 г. се замонашва в Хилендарския манастир, където по-късно става йеромонах и проигумен. През 1758 г. пътува до Сремски Карловци като таксидиот, където се запознава с исторически съчинения и средновековни източници за българската история, които му послужват за написването на основния труд. „История славянобългарска“ е завършена през 1762 г. в Зографския манастир, след като Паисий напуска Хилендарския манастир заради раздор с останалите монаси. При обиколките си из българските земи като таксидиот носи своя исторически труд, за да бъде преписван и разпространяван сред българите. Предполага се, че е починал през 1773 г. на път за Света горав селището Амбелино (днес "Св. Георги" — квартал на Асеновград).
Няма добавен откъс от книгата!