Вашата количка е празна!
Димчо Дебелянов. Стихотворения (Ерове)
В книгата са поместени над 60 стихотворения от творчеството на поета. Сред тях са любимите на всички „Помниш ли, помниш ли тихия двор...“, „Аз искам да те помня все така...“, „Да се завърнеш в бащината къща“, „Спи градът“, „Миг“ и много други.
Димчо Дебелянов е един от най-обичаните български поети. Неговата лирика успява да докосне всеки читател и да го накара да почувства всяка написана дума. Стихотворенията му остават златна класика през годините и до днес. В книгата са поместени над 60 стихотворения от творчеството на поета. Сред тях са любимите на всички „Помниш ли, помниш ли тихия двор...“, „Аз искам да те помня все така...“, „Да се завърнеш в бащината къща“, „Спи градът“, „Миг“ и много други.
Димчо Дебелянов
Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 г. в гр. Копривщица. Бил е последното, шесто дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян.
През 1896 г. след смъртта на баща му, се изселват в гр. Пловдив при най–големия му брат Иван. Там записват Димчо ученик в „Жълтото училище“. Първите години на гимназията учи в мъжката гимназия „Александър I“, където пише първите си стихотворения, които после изгаря.
През 1904 г. семейството му се преселва в гр. София. През1906 г. в сп. „Съвременност“ са отпечатани първите публикувани творби творби на поета: „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните цъфтяха“ и др., които са подписани с името Димчо Дебелянов. Бил е на 19 години. Негов кумир по това време е бил Пенчо Славейков, малко по–късно и Яворов.
През 1907 год. и през следващите само девет години от краткия му живот Димчо Дебелянов сътрудничи на „Българска сбирка“, „Съвременник“, „Нов път“, „Оса“ и много др. В хумористичните издания той печата сатирични творби с псевдоними: Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и др. Есента на 1907 г. се записва в юридическия факултет, следващата година се записва в историко-филологическия факултет – литература, но следва само две години.
В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов постъпва в казармата на 22 пехотен тракийски полк в гр. Самоков. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. На 29.01.1916 г. Димчо Дебелянов пристига на фронта, където престоява около осем месеца. Загива на 2 октомври 1916 г. в боя близо до Демир Хисар като командир на рота, навършил 29 години и 6 месеца. Родната къща на Димчо Дебелянов е реставрирана и през 1958 г. е превърната в къща-музей.
Няма добавен откъс от книгата!