Вашата количка е празна!
Дядовата ръкавичка
Дядовата ръкавичка
Сливи за смет
Умник Гюро с умници другари
Чичо Пейо
Хитри крадци
Родно село
Правда и Кривда
Страхливият мъж
Лудото само се обажда
Българска майка
Ангелът на справедливостта
Гузен негонен бяга
Преходна слава
Скъпият урок
Три умни глави
Приказка за приказката
Всяко нещо има цената си
Поточе
Хубавото момиче, на устните на което цъфвал трендафил
И хитрецът се излъгва
Добрият старец, неразбраната баба и трите им дъщери
Чудната торба
Според мястото и мярката
Келчо и царската дъщеря
Трите баби
Пролетна картинка
Калинке-малинке
Хаджията и овчарят му
Мързелив, но досетлив
Магарето на Сюлейман ага
Зъбчето, което се клати
Под нашата стряха - стих
Мързеливият човек и непредпазливите врабчета
Дявол и свинар
Циганин и брат му
Чохено контошче
Иванчовите пръстчета
Торбаланци
Едно за друго
Кацнал Бръмбар на трънка
Що е щастие
Изворът
Врабчево писмо
Тримата глупаци
Вам лъжа, мене истина
Тримата инатчии
Гонка-вихрогонка
Звяр негуван
Лошата катеричка
Сивчо и Жълтуша
Глупавият вълк
Таралеж и заек
Овен и козел
Случка с Баю Заю Средногорски
Шумка шумна, сърце трепна
Суетната сврака
Мравеят
Загубената пчела
Кривото патенце
Трите пуяци
Гордият петел
Магарешката опашка
Недоволната жаба
Богатият Мравей
Страшното приключение
Пак за хитростите на лисицата
Зимна приказка
Дядо Мраз
Дядо Мраз и внуците му
Снежанка
Първи сняг - стих
Снежинка (по Балмонт)
Чуден рисувач
Голям Сечко, Малък Сечко и Баба Марта
Баба Марта
Баба Марта се накичи Баба Марта
Кокиче
Кукувица кука
Ласто-ласто-ластовичко
Майски празник
Април
Сила и хитрост
Триста умници
Елин Пелин
Димитър Иванов Стоянов, по-известен под псевдонима Елин Пелин, е български писател. Централно място в творчеството му заема описанието на българското село, това е и причината да го наричат „певец на българското село“. Неговите произведения често са наситени с хумор.
Родното село на Елин Пелин, Байлово, запустява по време на войните на Османската империя с Австрия и Руска империя. В началото на 19-и век прадядото на Елин Пелин, Станьо от село Поибрене, Панагюрско, се заселва в пустото землище на някогашното село, намирайки го за пригодно за скотовъдство. Скоро довежда и семейството си, а след това нов живот в селото вливат и още множество поибренци, вакарелци, беличани и др., търсещи спокойно място за живот в условията на турското робство. Синът на Станьо, Иван, станал и пръв учител в селското училище. Жителите на възроденото село и най-вече родът на писателя, се отличавали с буден възрожденски дух и предприемчиво родолюбие.
Бащата на Елин Пелин, Иван Стоянов, по-известен като Йото Варджията, бил също така будна личност. Освен земеделец, той бил зидар, дърводелец, кантонер, правел коли, веялки, керемиди и тухли. Известен е и неговият проект за вятърна мелница, който по-късно е отразен от сина му в едноименен разказ. Въпреки скромния живот, будният възрожденски дух на рода не позволил на Йото да остави единайсетте си деца неуки. Двама от синовете му завършили висше образование, а с разноски на самия Иван било отворено училище в собствения му дом. По-късно Елин Пелин казва, че по това време баща му бил единственият грамотен човек в селото.
Няма добавен откъс от книгата!