Вашата количка е празна!
Новата държава
Какво следва след популизма в България? Как ще се промени животът на следващите няколко поколения и кои ще са факторите, които решават дали гражданите на дадена държава ще живеят добре? Намираме ли се в повратен момент от политическата история на човечеството, такъв, в който хората изобщо, независимо дали „обикновените“ или „необикновено овластените“, ще вземат все по-малко решения? Доколко политическите и социалните процеси са обективни и доколко можем да ги управляваме? Какво зависи от нас?
„Четвъртата индустриална революция, наричана още дигитална, поставя началото на епоха на детериториализация. Не само тази мощна тенденция обуславя безпрецедентни трансформации на модерната (новата) държава. В късната модерност „новата държава“ е в перманентни турбуленции. Това е предмет на „Новата държава“ на Димитър Аврамов. Много интересна и важна книга, написана с вдъхновение, с мащабен и смел аналитичен размах. Книга на тревожната политологическа мисъл. Има защо. Нека строго академичната и специализирана публика да се фокусира върху предизвикателствата. По-широката и многопланова публика ще намери отговор на въпроси, които не си е поставяла, и на такива, които я интересуват живо. Книгата ще представлява интерес и за още по-широка публика, защото благодарение на държавата има политическо общество, а никой не може да остане извън него.“
Проф. Георги Фотев
Димитър Аврамов
Димитър Аврамов е един от най-известните български естетици, изкуствоведи и художествени критици. Роден е през 1929 година в Бургас. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“ (1954). Редактор в сп. „Философска мисъл“ (1955 – 1960), заместник главен редактор на сп. „Проблеми на изкуството“ (1968 – 1980). Научен сътрудник (1961), старши научен сътрудник ІІ ст. (1972), ст.н.с. І ст. (1978) в Института по изкуствознание и в Института за литература (1989 – 1991) при БАН. Чете лекции по история на новата българска култура в специалност културология в СУ. Започва да публикува в периодичния печат от 1954 г. Сред по-важните изследвания е обемната му монография „Естетика на модерното изкуство“ (1969). Приносен характер има и монографичното изследване „Шарл Бодлер“ (1985). През 1993 г. Аврамов събира десет студии, писани между 1968 и 1992 г. в книгата „Диалог между две изкуства“. Съвместно с Радой Ралин е съставител и редактор на „Трифон Кунев“. От „Песни“ до „Ситни-дребни... като камилчета“ (1993).