Димитър Аврамов е един от най-известните български естетици, изкуствоведи и художествени критици. Роден е през 1929 година в Бургас. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“ (1954). Редактор в сп. „Философска мисъл“ (1955 – 1960), заместник главен редактор на сп. „Проблеми на изкуството“ (1968 – 1980). Научен сътрудник (1961), старши научен сътрудник ІІ ст. (1972), ст.н.с. І ст. (1978) в Института по изкуствознание и в Института за литература (1989 – 1991) при БАН. Чете лекции по история на новата българска култура в специалност културология в СУ. Започва да публикува в периодичния печат от 1954 г. Сред по-важните изследвания е обемната му монография „Естетика на модерното изкуство“ (1969). Приносен характер има и монографичното изследване „Шарл Бодлер“ (1985). През 1993 г. Аврамов събира десет студии, писани между 1968 и 1992 г. в книгата „Диалог между две изкуства“. Съвместно с Радой Ралин е съставител и редактор на „Трифон Кунев“. От „Песни“ до „Ситни-дребни... като камилчета“ (1993).