Преходът, погледнат от отиващото си социалистическо общество, е последната битка между партийната и стопанската номенклатури. Той узакони частната собственост и отприщи индивидуалното предприемачество, но заедно с това разруши корпоративната структура на българската икономика. „Осиротелите" държавни фирми се оказват с разкъсани технологични връзки, уязвими за политически, синдикален, силов и други форми на извъникономически натиск, идващ от новите финансово-икономически групировки на победителите в последната битка вътре в номенклатурата. Те обаче така и не достигнаха мощта на руските или украински олигарси, след като в средата на 90-те години конфликтът между „елита на перестройката" и новото ръководство на БСП проваля добре замислената стратегия, в която чрез налагане във финансовата система и търговията, входно-изходната икономика и накрая масовата приватизация тези групировки трябваше да придобият адекватна индустриална база и да овладеят окончателно страната.
„Молекулата на конверсията" като тайна на тази стратегия включва: политик с лостове за влияние и вземане на решения (приватизация, лицензии, концесии, разрешителни режими); банкер, отпускащ кредити и покриващ следите; управител на фирма, паразитираща на входа и на изхода на държавното предприятие; представител на съдебната власт и/или силова групировка като гаранти за спазване „правилата на играта"; чиновник в държавната администрация като трансмисия между тях и най-сетне медия, осигуряваща легитимност на този процес. „Делегирането" като прехвърляне на ресурси от едни дейци на други е същността на тази молекула...
Целта на тази книга е „скандална": да се кажат нещата, които често не се казват, макар и да се „знаят". Като осветява „скритите полета" на прехода и очертава действителните властови центрове (като срещане и пресичане на различни мрежи) тя се опитва да прогнозира неочакваните линии на промяна в българското общество, свързани с последиците от прехода и бъдещето като част от европейските и глобалните мрежи.
English
