Вашата количка е празна!
Символи на промяната
„Символи на промяната“ - том пети от събраните съчинения на К.Г. Юнг съдържа цялостната и окончателната редакция на едно от главните и епохални произведения на К. Г. Юнг, чието създаване отнема на автора почти четирийсет години.
Истинското намерение на тази книга се ограничава до възможно най-основна разработка на всички онези духовноисторически фактори, които се срещат в един произволен индивидуален продукт на фантазията. Освен с явните лични извори творческата фантазия разполага със забравения и отдавна тревясал примитивен дух с неговите специфични образи, намиращи израз в митологиите от всички времена и на всички народи. Целостта на тези образи формира колективното несъзнавано, което потенциално е дадено на всеки индивид чрез унаследяване… Творческата предпоставка навсякъде е същата човешка психика и същият човешки мозък, който с относително дребни различия навсякъде функционира по един същи начин.
Тайната на културното развитие е подвижността и способността за преместване на психичната енергия. Насоченото мислене на нашето време е малко или много модерно завоевание, което е липсвало на предишните епохи.
Вече знаем на какво е способен човекът и какво ни заплашва, ако масовата психоза отново вземе връх. Масовата психология представлява натрупан егоизъм в степен, каквато не можем да си представим.
Най-общо психичната енергия, либидото, създава образа на бога, използвайки архетипна основа, и човекът, следователно, отдава божествена почит на действащата вътре в него душевна сила. (Ил. 8) Така стигаме до шокиращото заключение, че – от гледна точка на психологията – образът на бога наистина е действителен, но също и субективен феномен.
Карл Густав Юнг
Карл Густав Юнг е швейцарски психолог и психиатър от немски произход, роден на 26 юли 1875 г. в Кесвил, Швейцария, в немскоезично семейство на евангелистки пастор. Учи медицина в Базелския университет, след което специализира психиатрия. След завършването си започва работа в психиатрична клиника в Цюрих. Юнг е определян като самотно и интровертно дете, чиито спомени от детството оставят огромен отпечатък върху по-късния му живот.
През 1907 г. се запознава със Зигмунд Фройд и започва да посещава седмичните му семинари. Така става част от влиятелния виенски психоаналитичен кръг. Контактите с Фройд продължават до октомври 1914 г., когато Юнг подава оставка като председател на Международната психоаналитична асоциация. Сериозно несъгласие между двамата се появява през 1912 г. със статията на Юнг Wandlungen und Symbole der Libido (Psychology of the Unconscious, 1916), в която той се противопоставя на основните идеи на психоанализата. Една от изтъкваните причини от защитниците на Юнг за разрива помежду им е неспособността на Фройд да приеме, че човешката психика може да бъде различна от тази, постулирана от фройдианската психоанализа. Така Юнг се разделя с Фройд и поставя началото на „аналитичната психология“.
Юнг изследва и пише за митология, религия, антропология, приказки, алхимия, сънища и др. Личността на Юнг е една от най-големите загадки на XX век и буди големи противоречия. Провъзгласяван от много като един от най-големите и дълбоки мислители не само на времето си, той е ненавиждан от други, отхвърлящи писанията му като наукоподобен мистицизъм и чиста фантазия. Последното се дължи най-вече на работата на Юнг с алхимични текстове и интереса му към ведическите традиции на Изтока, астрологията и религиите. Дори и най-големите опоненти на швейцареца обаче не могат да отхвърлят с лека ръка огромните му енциклопедични познания и интереси в областта на митовете, сънищата, философията, психологията, антропологията и изкуството, а също и ранния му принос в психиатрията. Юнг е една от най-влиятелните фигури в дълбинната и трансперсоналната психология, също така се радва на огромен интерес от страна на различни контракултурни движения, които ценят високо идеите му за колективното несъзнателно, архетиповете, сянката, индивидуацията и др.
Няма добавен откъс от книгата!