Вашата количка е празна!
Може ли човекът да тържествува?
Може ли човекът да тържествува - пита не кой да е, а Ерих Фром.
„Всички хора с добра воля или, по-скоро, всички хора, които обичат живота, трябва да образуват един единен фронт за оцеляването, за продължаването на живота и на цивилизацията. С целия научен и технически напредък, който човекът е постигнал, той е задължен да разреши проблема за глада и бедността и може да си позволи да опитва решения в различни посоки. Има само едно нещо, което той не може да си позволи – и то е да продължава с приготовленията за война, която, този път, ще доведе до катастрофа. Все още има време да предвидим следващото историческо развитие и променим нашата посока. Но ако не действаме скоро, ние ще загубим силата на предприемчивостта и обстоятелствата, институциите и оръжията, които сме сътворили, ще надделеят и ще решават нашата съдба.“
Ерих Фром
Ерих Селигман Фром е световноизвестен германски психоаналитик, философ-хуманист и психолог от еврейски произход. От 1940 г. е гражданин на Съединените щати. Името му се свързва с известната Франкфуртска школа на критичните мислители.
Ерих Фром е роден в строго религиозно еврейско семейство. През 1918 г. става студент по право в университета на Франкфурт на Майн и изкарва два семестъра, след което се прехвърля да учи социология в университета в Хайделберг под ръководството на Алфред Вебер (брат на Макс Вебер), Карл Ясперс и Хайнрих Рикерт. През 1922 г. Фром защитава докторат по социология на тема Юдейския закон и завършва психоаналитичната си подготовка през 1933 г. в Психоаналитичния институт в Берлин. Негови аналитици там са Ханс Закс и Теодор Райк, а по-късно във Франкфурт и Карл Ландауер. В същата тази година започва своята клинична практика и е нает на работа във Франкфуртския институт за социални изследвания. След като нацистите идват на власт, на Фром като евреин му се налага да напусне Германия. Първоначално се премества да живее в Женева, а през 1934 г. в Ню Йорк, където започва да работи в Колумбийския университет. След като го напуска, през 1943 г. спомага за създаването на подразделение в Ню Йорк на Вашингтонското училище по психиатрия. През 1945 г. заедно с Уилям Алансън Уайт основава Института по психиатрия, психоанализа и психология.
Няма добавен откъс от книгата!