Вашата количка е празна!
Архетиповете и колективното несъзнавано
„Архетипове“ и „колективно несъзнавано“ са централни понятия в аналитичния проект на К. Г. Юнг. Настоящият том (ІX/І от „Събраните съчинения“) се състои от работи, написани между 1933 и 1955 г., които очертават и разработват тези две понятия. При това първите три съчинения могат да се разглеждат като теоретично основополагане, а именно „За архетиповете на колективното несъзнавано“, после „Понятието за колективно несъзнавано“ и най-накрая - „За архетипа с особено внимание върху понятието „анима’“. Следват публикации, в центъра на които са специфични архетипове, а именно на „майката“, „прераждането“, „детето-бог“, респективно „божествено момиче“, после - мотивът на „духа“, както често се появява в детските приказки, и т. нар. „трикетер“ (хитрец). Накрая се разглежда връзката на архетиповете с процеса на индивидуация, веднъж теоретически в статията „Съзнание, несъзнавано и индивидуация“, после - практически приложено върху един такъв процес на индивидуация, както се разкрива на основата на една впечатляваща серия рисунки от аналитичната работа на Юнг. За центриращата символика на мандалите става дума в последните две работи на този том.
Карл Густав Юнг
Карл Густав Юнг е швейцарски психолог и психиатър от немски произход, роден на 26 юли 1875 г. в Кесвил, Швейцария, в немскоезично семейство на евангелистки пастор. Учи медицина в Базелския университет, след което специализира психиатрия. След завършването си започва работа в психиатрична клиника в Цюрих. Юнг е определян като самотно и интровертно дете, чиито спомени от детството оставят огромен отпечатък върху по-късния му живот.
През 1907 г. се запознава със Зигмунд Фройд и започва да посещава седмичните му семинари. Така става част от влиятелния виенски психоаналитичен кръг. Контактите с Фройд продължават до октомври 1914 г., когато Юнг подава оставка като председател на Международната психоаналитична асоциация. Сериозно несъгласие между двамата се появява през 1912 г. със статията на Юнг Wandlungen und Symbole der Libido (Psychology of the Unconscious, 1916), в която той се противопоставя на основните идеи на психоанализата. Една от изтъкваните причини от защитниците на Юнг за разрива помежду им е неспособността на Фройд да приеме, че човешката психика може да бъде различна от тази, постулирана от фройдианската психоанализа. Така Юнг се разделя с Фройд и поставя началото на „аналитичната психология“.
Юнг изследва и пише за митология, религия, антропология, приказки, алхимия, сънища и др. Личността на Юнг е една от най-големите загадки на XX век и буди големи противоречия. Провъзгласяван от много като един от най-големите и дълбоки мислители не само на времето си, той е ненавиждан от други, отхвърлящи писанията му като наукоподобен мистицизъм и чиста фантазия. Последното се дължи най-вече на работата на Юнг с алхимични текстове и интереса му към ведическите традиции на Изтока, астрологията и религиите. Дори и най-големите опоненти на швейцареца обаче не могат да отхвърлят с лека ръка огромните му енциклопедични познания и интереси в областта на митовете, сънищата, философията, психологията, антропологията и изкуството, а също и ранния му принос в психиатрията. Юнг е една от най-влиятелните фигури в дълбинната и трансперсоналната психология, също така се радва на огромен интерес от страна на различни контракултурни движения, които ценят високо идеите му за колективното несъзнателно, архетиповете, сянката, индивидуацията и др.
Няма добавен откъс от книгата!