Вашата количка е празна!
Окото на съзнанието
В "Окото на съзнанието" Оливър Сакс разказва историите на хора, които успяват да се движат в света и да общуват с другите, въпреки че са загубили смятаните от мнозина от нас за задължителни сетива и способности: силата на речта, зрението, способността да се разпознават лица, усещнето за триизмерно пространство, способността да се чете. За всички тези хора предизвикателството е да се адаптират към радикално нов начин да съществуват в света:
Лилиан, концертна пианистка, която загубва способността да разчита нотите и в крайна сметка е неспособна дори да разпознае всекидневни вещи, и Сю, невробиолог, който никога не е виждала в три измерения, докато най-накрая се сдобива със стереоскопично зрение в 50-те си години.
Пат, която пресъздава наново себе си като грижовна баба и активен член на общността си, въпреки факта, че има афазия и не може да произнесе дори едно изречение, и Хауард, плодовит романист, който трябва да открие начин да продължи живота си като писател дори след като инсулт поразява способността му да чете.
Самият д-р Сакс, който разказва историята на рака на окото му и странните и объркващи ефекти вследствие на това.
Сакс изследва някои много странни парадокси - хора, които могат да виждат идеално, но не могат да разпознаят собствените си деца, и слепи хора, които стават хиперзрящи или се ориентират в света благодарение на "зрение чрез езика".
Оливър Сакс
Оливър Уолф Сакс (1933–2015) е британски невролог, натуралист, историк на науката и писател. Роден е във Великобритания, където и завършва образованието си, но основно работи в Съединените щати. Смята, че „мозъкът е най-невероятното нещо във Вселената“. Става известен със своите бестселъри, които описват клинични случаи както на неговите пациенти, така и на собствените му разстройства и необичайни преживявания, като някои от книгите му са адаптирани за пиеси, игрални филми, анимационни късометражни филми и музикални класически произведения.
След като получава медицинската си степен от „Кейънс Колидж“, Оксфорд, през 1960 г., кара стажа си в болница в Мидълсекс (част от университетския колеж в Лондон), преди да се премести в САЩ, където започва работа в болница в Сан Франциско.
През 1965 г. се премества в Ню Йорк, където получава стипендия по неврохимия и невропатология в Медицинския колеж „Алберт Айнщайн“. След като осъзнава, че невроизследователската кариера не е за него, през 1966 г. започва да работи като невролог в болница „Бет Ейбрахам“ в отделението за хронично болни в Бронкс. Там лекува група пациенти с летаргичен енцефалит, които не могат да се движат сами от десетилетия. Лечението на тези пациенти е описано в една от най-известните му книги „Пробуждания“, по която е направен и едноименният филм с Робин Уилямс и Робърт Де Ниро.
В периода 1966–1991 г. е бил неврологичен консултант в различни социални домове в Ню Йорк (особено такива за бедни хора), в болниците и в психиатричния център в Бронкс.
Сакс е автор на множество книги, преведени на повече от 25 езика, които стават международни бестселъри, Той публикува и стотици статии не само за неврологични заболявания, но и за история на науката, естествената история и за природата. Неговите идеи намират трибуна в някои от най-престижните медии. „Ню Йорк Таймс“ го нарича „поет-лауреат на съвременната медицина“ и „един от големите клинични писатели на XX век“. Книгите му включват детайлни разкази за преживяванията му с неговите пациенти и тяхното лечение. Освен с информативност и задълбоченост, книгите му се отличават с красив стил на писане и богат език, което ги превръща от научни трудове във високо-художествени произведения.
Оливър Сакс е почетен доктор на повече от дузина университети, между които са Оксфордският университет, Нюйоркският медицински колеж и др. Удостоен е с Ордена на Британската империя за постиженията си в областта на медицината.