Вашата количка е празна!
Изкуството да обичаш
„Изкуството да обичаш” на Ерих Фром е класическо произведение, което надниква в тайните на човешката душа. Прочутият психолог разглежда различните видове емоция: братската обич, майчината обич, еротичната обич, обичта към себе си, обичта към Бога и други. На достъпен език той показва защо изкуството на обичането е процес, а не въпрос на късмет – и какво трябва да направим на практика, за да обичаме и да бъдем обичани истински.
„Схващането, че няма нищо по-лесно от това да обичаш, продължава да господства въпреки многобройните доказателства за обратното. Няма друга дейност, друго начинание, които да започват с такива колосални надежди и очаквания и да пропадат винаги, както любовта. При всички останали случаи хората ще искат да узнаят причините за несполуката и да разберат как да постъпват, за да не я допускат или да се откажат изобщо от подобни авантюри. Понеже в любовта това е невъзможно, като че ли единственият адекватен начин да се избегне неуспехът, е да се изследват неговите причини и да се изясни смисълът на това чувство.
Първата стъпка в тази посока е да осъзнаем, че любовта също като живота е изкуство.”
Ерих Фром
Ерих Селигман Фром е световноизвестен германски психоаналитик, философ-хуманист и психолог от еврейски произход. От 1940 г. е гражданин на Съединените щати. Името му се свързва с известната Франкфуртска школа на критичните мислители.
Ерих Фром е роден в строго религиозно еврейско семейство. През 1918 г. става студент по право в университета на Франкфурт на Майн и изкарва два семестъра, след което се прехвърля да учи социология в университета в Хайделберг под ръководството на Алфред Вебер (брат на Макс Вебер), Карл Ясперс и Хайнрих Рикерт. През 1922 г. Фром защитава докторат по социология на тема Юдейския закон и завършва психоаналитичната си подготовка през 1933 г. в Психоаналитичния институт в Берлин. Негови аналитици там са Ханс Закс и Теодор Райк, а по-късно във Франкфурт и Карл Ландауер. В същата тази година започва своята клинична практика и е нает на работа във Франкфуртския институт за социални изследвания. След като нацистите идват на власт, на Фром като евреин му се налага да напусне Германия. Първоначално се премества да живее в Женева, а през 1934 г. в Ню Йорк, където започва да работи в Колумбийския университет. След като го напуска, през 1943 г. спомага за създаването на подразделение в Ню Йорк на Вашингтонското училище по психиатрия. През 1945 г. заедно с Уилям Алансън Уайт основава Института по психиатрия, психоанализа и психология.