Вашата количка е празна!
Душата на човека и нейната способност за добро и зло
ДУШАТА НА ЧОВЕКА – една от най-същностните творби на Ерих Фром, изследва глъбинните механизми на човешката психика и поведение като взаимодействие на противоположни нагласи, формиращи „синдрома на израстването“ и „синдрома на упадъка“.
Авторът доразвива идеите си за способността на човека да обича, като поставя по-голям акцент върху изучаването на природата на злото. В центъра на анализите му е естеството на индивидуалния и обществен нарцисизъм и инцестните връзки като източници на агресия, насилие и деструктивни нагласи.
Книгата впечатлява с проницателните наблюдения за противоречивата природа на човешката душа и с духовната извисеност на вярата в силата на любовта, разума и доброто.
Ерих Фром
Ерих Селигман Фром е световноизвестен германски психоаналитик, философ-хуманист и психолог от еврейски произход. От 1940 г. е гражданин на Съединените щати. Името му се свързва с известната Франкфуртска школа на критичните мислители.
Ерих Фром е роден в строго религиозно еврейско семейство. През 1918 г. става студент по право в университета на Франкфурт на Майн и изкарва два семестъра, след което се прехвърля да учи социология в университета в Хайделберг под ръководството на Алфред Вебер (брат на Макс Вебер), Карл Ясперс и Хайнрих Рикерт. През 1922 г. Фром защитава докторат по социология на тема Юдейския закон и завършва психоаналитичната си подготовка през 1933 г. в Психоаналитичния институт в Берлин. Негови аналитици там са Ханс Закс и Теодор Райк, а по-късно във Франкфурт и Карл Ландауер. В същата тази година започва своята клинична практика и е нает на работа във Франкфуртския институт за социални изследвания. След като нацистите идват на власт, на Фром като евреин му се налага да напусне Германия. Първоначално се премества да живее в Женева, а през 1934 г. в Ню Йорк, където започва да работи в Колумбийския университет. След като го напуска, през 1943 г. спомага за създаването на подразделение в Ню Йорк на Вашингтонското училище по психиатрия. През 1945 г. заедно с Уилям Алансън Уайт основава Института по психиатрия, психоанализа и психология.
Няма добавен откъс от книгата!