Всички ние искаме да бъдем щастливи. И въпреки това продължаваме да страдаме. Способността да се радваме на щастие не означава липса на всякакво страдание. Всъщност, изкуството на щастието е и изкуство на страданието.
Едно от нещата, които ни е най-трудно да приемем е, че не съществува място, където има само щастие без никакво страдание. Това не бива да ни отчайва. Страданието може да бъде преобразено. Не бива да забравяме, че още щом отворим уста, за да произнесем думата „страдание“, неговата противоположност също е там. Където има страдание, има и щастие.
Страданието е калта, в която разцъфва лотосът на истинското щастие.
Щастието е преходно, като всичко останало на този свят. За да го разширяваме и обновяваме, трябва да се научим да го подхранваме.
Книгата ни показва как с помощта на петте практики за освобождаване от привързаността, насърчаване на положителните семена, осъзнатост, концентрация и прозрение можем да приучим тялото и ума си на щастие и как да продължаваме да го подхранваме.

Няма добавен откъс от книгата!