Вашата количка е празна!
Данъчен и осигурителен пътеводител 2017: Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. Закон за местните данъци и такси
ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
СЪДЪРЖАНИЕ:
1.ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
2.ПРОЦЕДУРАТА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА СПОГОДБИТЕ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ - КОМЕНТАР
3.ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
4.ПРАКТИКО-ПРИЛОЖЕН КОМЕНТАР НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ ПРЕЗ 2017 ГОДИНА
Глава първа
ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ ОПРЕДЕЛЯ РАЗМЕРА НА ДАНЪЦИТЕ ПРЕЗ 2017 ГОДИНА
Глава втора
МЕСТНИ ДАНЪЦИ - ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ
Глава трета
ДАНЪК ВЪРХУ НЕДВИЖИМИТЕ ИМОТИ
Глава четвърта
ДАНЪК ВЪРХУ НАСЛЕДСТВАТА
Глава пета
ДАНЪК ПРИ ПРИДОБИВАНЕ НА ИМУЩЕСТВА ПО ДАРЕНИЕ И ПО ВЪЗМЕЗДЕН НАЧИН
Глава шеста
ДАНЪК ВЪРХУ ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА
Глава седма
ПАТЕНТЕН ДАНЪК
Глава осма
ТУРИСТИЧЕСКИ ДАНЪК
Глава девета
ДАНЪК ВЪРХУ ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ
Глава десета
ЗАКОНОВА РЕГЛАМЕНТАЦИЯ НА МЕСТНИТЕ ТАКСИ
Глава единадесета
ТАКСА ЗА БИТОВИ ОТПАДЪЦИ
Глава дванадесета
ТАКСИ ЗА АДМИНИСТРАТИВНИ УСЛУГИ
Глава тринадесета
ТАКСА ЗА ПРИТЕЖАВАНЕ НА КУЧЕ
…
Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане са специфична и сложна материя. Правилното им прилагане налага необходимостта от правила, които обезпечават коректното и законосъобразно изпълнение на съдържащите се в СИДДО изисквания. Правилата за прилагане на СИДДО са регламентирани с разпоредбите на чл. 135 – 142 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). По същество, тези правила представляват процедурата за прилагане на СИДДО, която се изразява в съвкупност от конкретни действия, свързани в удостоверяване и доказване на конкретни факти и обстоятелства, изготвяне на становища по реда на посочените разпоредби от ДОПК и даване на указания за практическото прилагане на влезлите в сила СИДДО.
Приетата с ДОПК процедура има за цел да изясни механизмите и изискванията за правилното и законосъобразно прилагане на СИДДО, като въвежда унифицирани правила, задължителни за всички данъчни субекти и за органите по приходите. Правилното и законосъобразно прилагане на СИДДО изисква да се квалифицира правилно видът на дохода, който подлежи на данъчно облагане в България съобразно българското вътрешно законодателство. След това трябва да се установи дали този доход попада в обхвата на съответната разпоредба от СИДДО, т.е. коя разпоредба от СИДДО е приложима спрямо този доход и каква е регламентираната данъчна ставка. В много случаи поради неправилната квалификация на вида на съответния доход, неправилно се определя дали той е облагаем или необлагаем съгласно вътрешното данъчно законодателство, респ. в съответствие със СИДДО. По този начин или неправилно се удържат данъци, или дължимите данъци неоснователно не се събират върху определени доходи.
Процедурата се прилага в случаите, когато български лица или неперсонифицирани дружества начисляват доходи на чуждестранни физически или юридически лица, включително на неперсонифицирани дружества от държави, с които имаме сключени СИДДО. Обратният случай – когато чуждестранни лица изплащат доходи на български лица не е предмет на процедурата по ДОПК. Следователно, процедурата е приложима само когато чуждестранни физически и юридически лица или неперсонифицирани дружества реализират доход от източник в България и претендират за данъчно облекчение, предвидено в действаща СИДДО. Това означава, че посочената процедура следва да се прилага за начисляваните на чуждестранни лица доходи, които подлежат на данъчно облагане в България. Естествено, процедурата е приложима само при наличие на сключена СИДДО със съответната друга държава, съгласно която са предвидени по-ниски данъчни ставки от тези, регламентирани във вътрешното данъчно законодателство (Законът за корпоративното подоходно облагане – ЗКПО или Законът за данъците върху доходите на физическите лица – ЗДДФЛ) или ако съгласно СИДДО определени доходи, се прилага изцяло и единствено само българското вътрешно законодателство. Не е задължително да се прилага процедурата, когато данъчните ставки съгласно СИДДО и българския материален данъчен закон са еднакви за конкретните доходи. Когато се касае за някой от посочените случаи, българския платец удържа данъка без да са необходими каквито и да било доказателства.
Няма добавен откъс от книгата!