Сергей Савелиев изяснява защо преследването на биологичните цели на индивида служи за основа при изграждането на общности, доколкото човекът, също както всеки друг организъм на тази планета, търси изгодни взаимодействия, включващи обмен, симбиоза и паразитизъм. В същото време битката на отделния човек за енергия и ресурс е неморална, безкомпромисна и егоистична, което от своя страна влиза в пряк конфликт с изграждането на социални взаимовръзки.

Според Савелиев ние използваме разума за решаване на все същия важен проблем, който стои пред всеки жив организъм на тази планета: оцеляване с цел предаване на генома към следващото поколение и поради тази причина пречупваме цялата заобикаляща ни действителност през призмата на чисто биологичната мотивация.

За мнозина подобен подход към изследването на човешкия мозък може да звучи цинично, но той е един добър начин да се обясни основното противоречие в обществото, а именно че най-добрите за едно общество идеи влизат в пряко противоречие с биологичните цели на хората в него.

Авторът изяснява защо преследването на биологичните цели на индивида служи за основа при изграждането на общности, доколкото човекът, също както всеки друг организъм на тази планета, търси изгодни взаимодействия, включващи обмен, симбиоза и паразитизъм. В същото време битката на отделния човек за енергия и ресурс е неморална, безкомпромисна и егоистична, което от своя страна влиза в пряк конфликт с изграждането на социални взаимовръзки.

Това обяснява защо, ако предложената система за социална организация няма очевидна биологична перспектива, тя е обречена на самоунищожение (като например СССР), както и защо всички политици от десетилетия насам обещават едно и също, макар и с известни нюанси – да работите по-малко и да получавате повече. Ако искате да спечелите избори, трябва само да обещаете повече биологични бонуси от вашите конкуренти.

Григор Сарийскиа