Димитър Луджев е професор, доктор на историческите науки в Института за исторически изследвания при БАН. Автор е на редица изследвания по съвременна история на България, между които се открояват: „Дребната буржоазия в България 1944-1958“ (1985), „Град на две епохи. История на обществените групи в българските градове в средата на XX век“ (2005), „Революцията в България 1989-1991“ в два тома (2008, 2012). Преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, Университета за национално и световно стопанство, Нов български университет.
Поради своята опозиционна политическа дейност Димитър Луджев е обект на оперативно-следствени действия и репресии от Държавна сигурност през 1976-1989 г. Активист на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството – най-влиятелната опозиционна гражданска организация преди 10 ноември 1989 г. Той е сред учредителите и член на ръководството на Федерацията на клубовете за гласност и демокрация и неин представител в първия Национален координационен съвет на Съюза на демократичните сили. Ръководи контактната група на СДС на Националната кръгла маса. Избран е за народен представител от СДС В VII Велико народно събрание. Заместник-председател на Парламентарната група на СДС и първи политически съветник на президента Желю Желев до декември 1990 г. Заместник-председател на Министерския съвет в коалиционното правителство на Димитър Попов (декември 1990 – ноември 1991). Народен представител от СДС в 36-ото НС (13 октомври 1991 – ноември 1994). Министър на отбраната в правителството на СДС (ноември 1991 – май 1992). Председател на либерален съюз „Нов избор“. Народен представител от Обединението 3а национално спасение в 38-ото НС (1997-2001).
English
