Вашата количка е празна!
Моят подслон и моята буря
Арундати Рой, легендарната авторка на „Богът на дребните неща“ („Букър“, 1997 г.) и „Министерството на върховното щастие“, се обръща към жанра на мемоарите, за да превърне най-съкровените си чувства в мощна проза и да разкаже за сложните отношения с майка ѝ Мери Рой, умна, обаятелна и неуморна мечтателка, жена, която управлява с железен юмрук и предопределя пътя на Арундати и като човек, и като писател.
Смазана от смъртта ѝ през септември 2022 година, но и озадачена и стъписана, че я изживява толкова бурно, Арундати Рой се заема да пише тази книга, за да осмисли отношението към майка си, от която е избягала едва 18-годишна, но не защото не я обича, а за да „продължи да я обича“.
Така се раждат тези мемоари, отчасти биография, отчасти автобиография, на момичето, израсло в Керала, Индия, отгледано от самотна майка, а по-късно наложило се като една от най-четените и интересни писателки на нашето време. В книгата ще откриете дълбочината, лиризма и обхвата на нейните романи и страстта, политическия устрем и задушевността на очерците ѝ. Това е ода в прослава на свободата, на трудната любов и на трънливия път към признанието и славата.
Сред 10-те най-добри книги на 2025 г. според „Ню Йорк Таймс“.
Арундати Рой
Арундати Рой е първият живеещ в Индия автор, отличен с наградата „Букър“ (1997) за романа си „Богът на дребните неща“, смятан за едно от най-силните заглавия в историята на престижната награда. Книгата е преведена на повече от 30 езика и е световен бестселър.
Рой е родена през 1961 г. в Шилонг, но прекарва детството си в Керала. На 16 години заминава за Делхи, където завършва архитектура и започва да пише сценарии за киното и телевизията. „Богът на дребните неща“ е единственият й роман засега. След неговия успех Рой концентрира писателските си усилия върху болезнени политически и социални въпроси като безогледната индустриализация и ядрената политика на Индия, външната политика на САЩ, войната срещу тероризма и глобализацията.
През 2002 Арундати Рой получава наградата на фондацията „Ланан“ за културна свобода, а през 2004 наградата за мир „Сидни“ за социалната си активност и подкрепа на ненасилието. През 2005 участва в Световния трибунал за Ирак, а през 2006 е отличена с наградата на Индийската литературна академия „Сахитя”, но отказва да я приеме в знак на протест срещу политиката на индийското правителство.
Няма добавен откъс от книгата!