В древността на содата приписвали божествен произход, тъй като тя се оказала уникално вещество, значението на което трудно може да се оцени. Смятали я за достъпен продукт, който боговете са дали на хората в изобилие, за да могат да се лекуват от най-тежките заболявания.
Според учението „Жива етика“ същността на содата е близка до огъня. Тя помага да се поддържа равномерността на горенето и успокоява възбудените центрове в организма. Теософите наричали естествените содови полета „пепел от Великия пожар“.
English
_48436_1.jpg)
