Алберт Айнщайн

Алберт Айнщайн е учен, който едва ли има нужда от представяне. Ето и някои по-важни факти от неговия живот.

Роден е в Улм, Германия, на 14 март 1879 година. На 15-годишна възраст напуска училище, тъй като не харесва дисциплината и образователната система. През 1896 година влиза в Политехническия институт в Цюрих, Швейцария. При завършването му през 1900 г., поради неразбирателство с професорите си, той не се сдобива с университетско място.

През 1901 г. получава Швейцарско поданство. Две години по-късно след множество разочарования получава работа в Швейцарското бюро за патенти в Берн. Жени се за своя бивша състудентка Милева Марич, от която има двама синове, но бракът им завършва с развод по взаимно съгласие през 1919 г.

Междувременно още в 1905 година неговият гений се проявява с пълна сила. Теорията на отноосителността е само едно от няколкото значителни негови открития по това време.

Той напуска Бюрото за патенти през 1909 година, след това напредва бързо и през 1914 г. достига върха на кариерата си, като става редовен член на Кралската пруска академия на науките в Берлин.

Като швейцарски поданик той не взема участие в Първата световна война, избухнала през август 1914 г. През същата година Айнщайн излага своя основен труд - общата теория на относителността. Пет години след това става световноизвестен с практическото и потвърждаване. През 1921 получава Нобелова награда по физика.

Когато нацистите взимат властта в Германия в началото на 1933 година, Айнщайн се намира в Съединените щати. Известността и смелите му изявления предизвикват в родната му страна нападки както срещу него, така и срещу неговите теории. Айнщайн никога повече не се завръща в Германия. Още с идването си в Съединените щати постъпва във факултета на новооснования Институт за съвременни проучвания в Принстън, Ню Джърси, където остава до края на живота си.

Умира на 18 април 1955 година.

Макс Борн

Макс Борн е немски физик и математик, носител на Нобелова награда за физика (1954), считан за един от основателите на квантовата механика и създател (заедно с Макс фон Лауе) на теорията на кристалната решетка.

Роден е на 11 декември 1882 г. в Бреслау, Германската империя (днес Вроцлав, Полша), най-голямото от двете деца в семейството на еврейския ембриолог Густав Борн (1850 – 1900), професор по анатомия на Университета в Бреслау, и Маргарет Кауфман (1856 – 1886), талантлива пианистка. Още в ранна възраст Борн се интересува много от математика и физика. През 1901 г. се записва да следва в университета в Бреслау, но през 1904 решава да продължи образованието си в Гьотингенския университет, където е силно повлиян от най-известните математици за това време Давид Хилберт, Феликс Клайн и Херман Имот,

По време на Първата световна война Борн прави изследвания и оценки на изобретенията в областта на артилерията. Точно тогава започва и приятелство му с Айнщайн. Борн заимства много идеи от Айнщайн и теорията на относителността и създава нов опростен метод за изчисляване на масата на електрона.

През 1907 г. става професор и преподава в университетите във Франкфурт на Майн, Гьотинген и Единбург. През 1932 става декан на научния факултет в Гьотинген. След идването на Хитлер на власт този факултет престава да съществува и Борн се мести в Англия, където преподава в Кеймбриджкия университет.

През 1954 г. става носител на Нобелова награда за физика “за фундаментални изследвания по квантова механика, особено за неговата статистическа интерпретация на вълновата функция".

Умира на 5 януари 1970 година в Гьотинген на 87-годишна възраст.