Два въпроса ще възникнат у мнозина от почитателите на оперното изкуство, когато вземат в ръцете си тази книга, представяща великите български баси на ХХ век.

Първият. Защо добавям Никола Гюзелев към „безспорните‘‘ имена на Борис Христов и Николай Гяуров?

Вторият. Кое ми дава право да ги наричам „велики‘‘, отделяйки ги сред други забележителни баси от целия ХХ век. Легендата Фьодор Шаляпин си остава пример за сравнение, подражание, преклонение...

Защо тримата? Нека моята позиция защитят световните медии. Първо френските!

„Орор‘‘, 21 април 1966 г.: „България не се задоволява с Борис Христов и Николай Гяуров – най-прочутите баси на нашата епоха. Тя ни представя и един трети – съвсем младия Никола Гюзелев‘‘ (след триумфално концертно изпълнение на „Борис Годунов‘‘ от Софийската опера в парижкия театър „Шанз-Елизе‘‘).

Същият вестник от ноември 1968 г.: „В момента и тримата най-добри баси в света идват от България – Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев.‘‘ (След пет спектакъла на „Дон Карлос‘‘ на най-младия от „тройката‘‘ в парижката Гранопера).

„Журнал дьо диманш‘‘, май 1974 г.: „България сякаш е населена с борисгодуновци. Трима от най-красивите баси в света са българи – Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев‘‘ (след „Борис Годунов‘‘ с Гюзелев в Гранопера).

В същата рецензия: „На 37-годишна възраст Никола Гюзелев вече е достигнал равнището на Борис Христов и умножава богатия контингент, който България доставя на световните сцени. Вероятно това е световен рекорд!‘‘

Виенската преса е на същото мнение.

„Ди Пресе‘‘, март 1975 г.: „Гюзелев като Досифей се нарежда непосредствено до Големите (ДО!, а не СЛЕД!) баси в света Борис Христов и Николай Гяуров‘‘.

„Кронен цайтунг‘‘, март 1975 г.: „Звезда на спектакъла беше Никола Гюзелев. Той е певец от ранга на Борис Христов и Николай Гяуров‘‘.

„Винер цайтунг‘‘ от 27 февруари 1977 г.: „На Гюзелев – Филип може да съперничи единствено неговият сънародник Николай Гяуров‘‘ (след „Дон Карлос‘‘ във виенската Щатсопер).

Юли 1976 г. след поредица спектакли на „Борис Годунов‘‘ в Арена ди Верона италианските вестници откликват:

„Ил пиколо‘‘: „С изпълнението си в Арена ди Верона българският бас Никола Гюзелев нареди името си до това на Гяуров и ни показа една вярност към великия Шаляпин‘‘.

„Кориере де ла сера‘‘: „Гюзелев задълбочено интерпретира Борис, като си служи със средствата на класическата традиция, започнала от Шаляпин и намерила в наше време висш израз в изпълнението на Борис Христов‘‘.

Смятам, че горните думи са достатъчно доказателство на „правото‘‘ на Никола Гюзелев да бъде причислен към „лика‘‘... не на светиите, а към забележителната двойка.

Отговор на втория въпрос – защо имам смелостта да ги наричам „велики‘‘?

Няма добавен откъс от книгата!