Емил Стойчев е роден на 26 юни 1935 г. и принадлежи към стара македонска фамилия от Кукуш. В нея е имало зографи и резбари. Баща му е бил театър-майстор в Народния театър, където бъдещият художник от малък попада в артистична среда. Влизането му в художествения живот на града обаче не става лесно. Кандидатства в Художествената академия, където не е приет.
Първата му самостоятелна изложба е в началото на 60-те и също е удар на конюнктурата срещу младия талант. Тя не е видяна отпублика, тъй като е свалена, без дори да му обяснят защо. Тогава обаче Богомил Райнов - естетически и партиен ментор в онова време, изкупува всичките му картини и това дава популярност и протекция на името му.
От този момент нататък реализацията на Емил Стойчев като живописец с ярък собствен стил е възходяща, при това без цената на идейни и творчески компромиси, далеч от каноните на социалистическия реализъм, битките с формализма и идеологическия конформизъм.
Още през 70-те години Емил Стойчев започва да присъства в художествения живот и на Париж. Периодичните му изложби в различни галерии дават повод да се заговори за него и събуждат интереса на колекционерите. Това е началото на „парижкия период“ на Емил Стойчев, който го прави един от най-успешните и най-скъпо продавани български художници в Европа.
Днес той рисува между Париж и София и е еднакво добре интегриран и оценен и в двете културни среди, което му дава самочувствието да каже: „И затова и аз си мисля, че е по-добре да ме мразят за това, което съм, отколкото да ме обичат за това, което не съм.“

Няма добавен откъс от книгата!