Цанко Лавренов е сред имената в културната ни история, за които вече сякаш всичко е казано. Още приживе получил висока оценка като художник и авторитет в културния живот на България между 30-те и 70-те г. на ХХ век, днес той на мнозина ще се стори пределно познат. Поредната среща с него обаче ни изправя пред редица непоставени въпроси, както към изследването на неговото творчество конкретно и анализирането му в по-широк от досега разглеждания контекст, така и към общи процеси в историята на българското изкуство, пряко участие в които има и Лавренов като художник, изкуствовед, общественик.
English
