В края на XIII век България е само сянка от предишната си мощ. Татарските ханове на Златната орда считат държавата за свой васал, а ромеите не се свенят да се намесват във вътрешната ѝ политика. Могъщите боляри признават само формално властта на Търново и изглежда, че империята на Иван Асен II никога няма да се възроди.
Тогава на престола се възкачва Тодор Светослав Тертер – син на цар Георги Тертер. За няколко години с твърда ръка той успява да стабилизира България и отново да я превърне във водеща сила на Балканите. Въпреки постиженията му, признати от съвременници и историци, владетелят остава в сянката на своите предшественици.
Историческата повест е посветена именно на неговото управление. Авторът ѝ – Цончо Родев, се е придържал максимално близко до историческите факти, но е използвал майсторски език на белетрист, за да нарисува образа на един човек, готов да жертва всичко за България.
English
