Димитър Пешев с право е считан за един от спасителите на българските евреи, но неговата роля в политическия живот на страната далеч не се изчерпва с това. Като министър на правосъдието, народен представител и подпредседател на българския парламент, той попада във водовъртежа на големите събития между Деветнадесетомайския преврат и края на Втората световна война. През този период се отличава като политик със самостоятелна, категорична, а на моменти и „неудобна“ позиция.

Именно заради критиката си към определени действия на управляващите отпреди 9 септември 1944 г. Пешев неведнъж попада в политическа изолация. Съдбата е още по-неблагосклонна към него, когато новата власт го изправя пред Народния съд с обвинения за фашистка дейност и антисемитизъм.

В спомените на Димитър Пешев, които днес „Българска история“ издава за първи път от 16 години, няма да открием сензации, скандални твърдения или украсени истории. Вместо това те предлагат един задълбочен и трезв поглед върху случващото се в държавата от страна на човек, борил се за утвърждаването на парламентаризма и правовия ред – нещо така важно и в наши дни...