През февруари 1873 г. на бесилото, някъде „край град София“, завършва земния си път Васил Иванов Кунчев. И днес, 143 г. след неговата смърт, той си остава най-живият между живите, най-чистият между българите... остава с прозвището, прилягащо единствено на него– Апостол на свободата. Провидението се е намесило и при залавянето на Левски остават непокътнати, зашити в самара на коня на Никола Цветков, част от архива на Българския революционен централен комитет и личният му бележник. Верният му съратник запазва документите и по-късно ги предава на Захарий Стоянов, а след смъртта на Захарий неговата вдовица ги предава на Софийския народен музей, откъдето през 1924 г. са предадени на Народната библиотека, където се съхраняват и сега. Много са крилатите фрази, добили популярност именно от Тефтерчето на Левски: „Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род“, „Не ща да съм турски и никакъв роб. ...Същото искам и за милия си род“, както и прословутото „Народе????“ с четири питанки и точка, което и до днес остава без отговор.

Няма добавен откъс от книгата!