Посвещава се на 180-годишнината от рождението на Васил Левски!
Съдбата е отредила така, че гробът на Апостола на свободата Васил Левски не е запазен, няма ги неговите мощи, пред които да се поклоним. Единственото богатство, което ни е останало от него, са няколко кичура коса и документалното му наследство. Всичко написано от ръката му е важно и ценно, но един-единствен документ ни дава възможност да се вгледаме в личния му живот и душевността му - тефтерчето, писано през последните две години от живота му.
През февруари 1873 г. на бесилото, някъде "край град София", завършва земния си път Васил Иванов Кунчев. И днес, 143 г. след неговата смърт, той си остава най-живият между живите, най-чистият между българите... остава с прозвището, прилягащо единствено на него - Апостол на свободата. Провидението се е намесило и при залавянето на Левски остават непокътнати, зашити в самара на коня на Никола Цветков, част от архива на Българския революционен централен комитет и личният му бележник.
Верният му съратник запазва документите и по-късно ги предава на Захарий Стоянов, а след смъртта на Захарий неговата вдовица ги предава на Софийския народен музей, откъдето през 1924 г. са предадени на Народната библиотека, където се съхраняват и сега. Много са крилатите фрази, добили популярност именно от Тефтерчето на Левски: "Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род", "Не ща да съм турски и никакъв роб. ...Същото искам и за милия си род", както и прословутото "Народе????" с четири питанки и точка, което и до днес остава без отговор.
Книгоиздателска къща "Труд" има уникалната възможност да предложи една уникална книга, която е съставено от две част: факсимилно издание и разчетен текст и коментар на личното тефтерче на Апостола. В това издание е направен нов прочит на личния бележник, придружен с подробен археографски коментар. За първи път са разчетени над 120 думи - една част задраскани от Васил Левски, а друга част - неправилно тълкувани досега. Бележникът за първи път е представен самостоятелно факсимилно почти в автентичния му вид, огромна роля за което имат съставителите Цветолюб Нушев и Тодорка Томова от Народната библиотека, където се съхранява оригиналът на тефтерчето.
English
