Ето защо в тази нова история на гърците е нужно да отделим особено внимание на този период, който обхваща почти едно хилядолетие. За него научаваме все повече, но и броят на въпросите нараства постоянно. Причината за това е, че сега разполагаме с писмени източници, но техният прочит се оказва много сложен, а и сведенията, които ни дават, не разкриват всички аспекти на тази цивилизация на дворците. За останалото трябва да се допитаме до безмълвните извори на археологията и голям брой отговори остават в сферата на хипотезата. Това обяснява едновременно значимостта на двете глави, посветени на бронзовата епоха и проблемния характер на засегнатите въпроси. Важно е обаче тези от вас, които за пръв път се запознават с гръцката история, да знаят, че тази история не се ограничава до гръко-персийските войни и управлението на Перикъл – въпроси, върху които един нов прочит на изворите може да хвърли различна светлина, но няма да промени основно. И накрая една последна забележка: гръцката история не свършва през 338 година преди Христа, но светът, родил се след завоеванията на Александър, вече не е светът на Демостен. Ето защо на него сме посветили само последната глава, която завършва с победата на Октавиан при Акциум – победа, която слага край на последната от великите елинистични монархии.

Няма добавен откъс от книгата!