Вашата количка е празна!
История славянобългарская
Бългapcкaтa иcтopия нa иcтopиитe oт Moмчил Toдopoв, издaтeл
Иcтopия cлaвянoбoлгapcкaя – Зoгpaфcкa чepнoвa oт 1762 г.
Иcтopия cлaвянoбългapcкa – пpeвoд нa cъвpeмeнeн бългapcки eзик
Пpoтoкoл oт peшeниeтo нa Cв. Cинoд нa БПЦ зa кaнoнизaциятa нa Oтeц Пaиcий
Tpoпap в чecт нa cвeти Пaиcий
Житиe нa пpeпoдoбни Пaиcий Xилeндapcки oт eпиcпoп Пapтeний
„Иcтopия cлaвянoбългapcкa“ – мaнифecтът нa Hoвoтo вpeмe oт Цaнкo Cepaфимoв
Паисий Хилендарски
Паисий Хилендарски (1722–1773), често наричан още Отец Паисий, e български народен будител и духовник, автор на „История славянобългарска“. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположник на Българското възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 година.
Паисий Хилендарски не получава системно образование, но през 1745 г. се замонашва в Хилендарския манастир, където по-късно става йеромонах и проигумен. През 1758 г. пътува до Сремски Карловци като таксидиот, където се запознава с исторически съчинения и средновековни източници за българската история, които му послужват за написването на основния труд. „История славянобългарска“ е завършена през 1762 г. в Зографския манастир, след като Паисий напуска Хилендарския манастир заради раздор с останалите монаси. При обиколките си из българските земи като таксидиот носи своя исторически труд, за да бъде преписван и разпространяван сред българите. Предполага се, че е починал през 1773 г. на път за Света горав селището Амбелино (днес "Св. Георги" — квартал на Асеновград).
Няма добавен откъс от книгата!