Както и да разглеждаме „службата“ на маската между тези две нейни функции, ние не можем да не видим общото и взаимно зависимото между тях, което ни дава това общо определение – маска.
Под какъвто и ъгъл да я разглеждаме, ние винаги стигаме до нейната естествена сфера – театъра, театралните представления. И ето че дори без да искаме, когато се замислим върху прастарата маска, ние неволно започваме да мислим исторически и да разглеждаме развитието на маската и като реалност, и като символ. Това значи да разглеждаме еволюцията на театъра, едновременно да боравим с исторически и естетически категории. Всъщност, говорейки за маската, ние говорим за театъра, говорейки за театъра, ние говорим за актьора, говорейки за актьора, ние говорим за човека, за човека като израз на една обществена действителност, постепенно превръщана в художествена реалност.
Любомир Тенев
English
