Вашата количка е празна!
Загадката на здравето
Ханс-Георг Гадамер /1900-2002/ е преподавал философия в университетите в Марбург, Лайпциг, Франкфурт на Майн и Хайделберг и е един от най-уважаваните немскоезични философи на ХХ век.
Пред лицето на фиксираните върху болестта огромни постижения на медицината се появява заплахата да изпадне от полезрението цялостното състояние на здравето, а съвсем естествената грижа за собственото здраве много лесно да бъде объркана с нещо друго. Ханс-Георг Гадамер ни показва как можем да намерим отново "състоянието на вътрешно равновесие и съгласие със себе си" и заедно с това да развием здравословно самочувствие по отношение на лекарите.
Наблюденията на Ханс-Георг Гадамер върху болестта и здравето, върху отношението между научната медицина и онова лечителско изкуство, което запазва поглед върху цялото, са адресирани отвъд кръга на философите и лекарите към публиката на пациентите - т.е. към всички нас.
"Въпреки скритостта и загадъчността си обаче здравето се проявява в един вид благополучие. И най-вече поради факта, че усещаме това благополучие, ние сме предприемчиви, отворени за нови знания и забравяме самите себе си до такава степен, че почти не усещаме всички несгоди и напрежения. Това е здравето."
Ханс-Георг Гадамер
Ханс-Георг Гадамер е роден през 1900 г. в Марбург. Баща му е фармацевт и през 1902 г. е назначен за директор на Фармацевтичния институт в Бреслау (днешен Вроцлав в Полша). Ханс-Георг Гадамер учи в училището в Бреслау (1909–1918).
В периода 1919–1921 следва в Марбург. През 1921 г. посещава семинарите на Гайгер в Мюнхен. Получава насърчение за доклад върху Платон от Наторп и Николай Хартман (1922). През 1923 г. посещава лекциите на Хусерл и Хайдегер във Фрайбург, а през лятото – Хайдегер в неговата планинска хижа.
Завършва класическа филология при Паул Фридлендер (1924–1927). Хабилитира се при Хайдегер и Фридлендер с труда си „Платоновата диалектическа етика“ и е избран за частен доцент в Марбург (1929). Две години по-късно трудът е публикуван (1931). Два семестъра преподава в Кил (1934–1935). През 1937 г. е избран за професор в Марбург. Две години по-късно се премества в Лайпциг, където оглавява Философския институт към местния университет. Гост професор в Париж (1941) и Португалия (1944). Декан на Философския факултет в Лайпциг (1945). Ректор на университета в Лайпциг (1946–1947). Професор във Франкфурт на Майн (1947). След връщането си от Аржентина поема професура в Хайделберг като наследник на Карл Ясперс. Тук отново попада под силното влияние на Хайдегер.
През 1950 г. е съставител на юбилеен сборник в чест на Хайдегер. През 1953 г. основава списание „Philosophische Rundschau“.
През 1968 г. става почетен професор и продължава да преподава в Хайделберг без заплащане. Почетен доктор на университета в Лайпциг (1996).
Умира на 13 март 2002 г. в Хайделберг.
Няма добавен откъс от книгата!