Джордано Бруно (1548 – 1600), известен още като Бруно от Нолано или Бруно Ноланеца, е италиански философ, астроном, математик и драматург, който първи отстоява идеята за безкрайността на Вселената. Неговите космологични теории надминават хелиоцентричната система на Николай Коперник и определят Слънцето като една от безбройно многото свободно движещи се други звезди. Изгорен жив на клада от властите на Папската държава през 1600 г., след като Светата инквизиция го обвинява в ерес. След неговата смърт идеите му стават популярни и през XIX и XX век на него се гледа като на мъченик за свободната мисъл и модерната наука, въпреки че основните обвинения срещу него да са били на догматическа, а не научна основа.
Джордано Бруно е роден през 1548 г. в Нола, Кампания в религиозно семейство. На 17-годишна възраст е изпратен в Доминиканския манастир, където става монах. Но неговия свободолюбив характер не му позволява да се примири с манастирските порядки. Жаждата му за знания и непреодолимото желание да се учи и да предава своите знания на хората са много силни. В досег с богатата библиотека на манастира Бруно развива траен интерес към философията. Тайно от управниците на манастира, той се запознава и с учението на Коперник и става негов последовател. През 1581 г. монахът заминава за Париж, където започва да преподава наученото от книгите, както и своите собствени теории за живота. Нещо повече, Бруно изгражда собствен метод на преподаване, който сам определя като организирано познание. В резултат той си спечелва славата на човек, способен да накара всеки да запомни онова, което му се обяснява. Така Бруно става изключително популярен. Въпреки това славата му е противоречива, защото консервативните духовници го обвиняват в магьосничество. Те не виждат в Бруно учен, който се движи по каноните, а човек, който създава свои теории.
В крайна сметка слуховете за Бруно стигат и до крал Анри III, който е запленен от идеите на Бруно и го прави свой фаворит. Под неговата закрила италианецът издава редица книги като „Сенките на идеите“ (вдъхновена от Платоновата теория) и „Изкуството на паметта“.
Изучава природата, математиката, философията, теологията. По-късно води лекции в Оксфордския и Парижкия университет.
През април 1583 г. той отива в Англия с писмо от Анри III, но през октомври 1585 г. отново се завръща във Франция след обявената от Френската монархия война срещу Англия.
Заловен е от римската църква и е предаден на Инквизицията. Осъден за еретизъм заради своите възгледи и учения. На 17 февруари 1600 година е изгорен на клада на римския площад Кампо де Фиори на 52-годишна възраст.
English
