Произведенията на Верхарн биват забравени след смъртта му. Много високо оценяван приживе – литературата му е будела възхищение и уважение, както от страна на неговите читатели, така и от страна на взискателни критици, сред които и Пол Валери – днес той е малко четен. Независимо от това, Верхарн остава сред видните белгийски поети и творчеството му, макар и далечно от днешните литературни еталони, запазва своята историческа ценност и отразява разнообразните, дори противоречиви естетически традиции на неговото време. Натуралист, символист, прото-експресионист, Верхарн е бил преди всичко поет, който е имал пламенна вяра в човечеството.
В настоящата антология се представят „импресиите“ (или „стихотворенията в проза“) на Верхарн, които се публикуват за първи път на български. Както в поезията му, така и тук личи стихийността на неговите образи и дълбините на вдъхновението, от които достигат до нас. Някои от тези късчета живот са като фенери, които се обръщат и навътре, към самите себе си. Други са прелестни миражи, преливащи от сок и топлина като плодове, помнещи дъха на лятото.

Няма добавен откъс от книгата!