Франческо Гуичардини (1483–1540) е италиански историк и държавник. Бил е приятел и критик на Николо Макиавели и се смята за един от главните политически автори на италианския Ренесанс. В своят шедьовър "Историята на Италия" Гуичардини проправи пътя за нов стил в историографията с използването на правителствени източници, за да подкрепи аргументите и реалистичния анализ на хората и събитията от неговото време.
Франческо Гуичардини е роден на 6 март 1483 г. във Флоренция, сега в Италия; той е третият от единадесетте деца на Пиеро ди Якопо Гуичардини и Симона ди Бонгини Джанфиглизиз. Гуичардините са утвърдени членове на флорентинската олигархия, както и поддръжници на Медичите. Влиятелни във флорентинската политика, предците на Гуичардини са държали най-високите постове в държавата за много поколения, както може да се види в родословието им "Ricordi autobiografici e di famiglia".
Пиеро Гуичардини е учил с философа Марсилио Фичино, който е бил кръстник на сина му. Подобно на баща си, Франческо получава хубаво хуманистично образование и изучава класиците, като се научава на латински и малко гръцки. Момчето било изпратено от баща си да учи право в университетите във Ферара и Падуа, където останал до 1505 г.
Смъртта на близък чичо на Франческо, който е свещеник, кара младия Гуичардини да търси църковна кариера. Обаче баща му "смята, че влиянието на църквата е отслабено". Той предпочита да вложи голям ресурс за да може един от синовете му да стане велик човек. По този начин амбициозният Гуичардини отново насочва вниманието си към правото. На 23 г. той е назначен от правителството на Флоренция, за да преподава юридически проучвания на бъдещите дипломати.
През 1508 г. Франческо се жени за Мария Салвати, дъщерята на Аламано Салвати, който чрез брака създава олигархичен съюз с мощното флорентинско семейство. През същата година той пише "Memorie di famiglia", семеен мемоар на семейство Гуичардини "Storie Fiorentine" ("История на Флоренция") и започва своята Ricordanze, една елементарна лична хроника на живота си.
През 1531 г. Гуичардини е назначен за губернатор на Болоня - най-важния град в северните папски щати на Клемент VII. Той подава оставка след смъртта на Клемент през 1534 г. и се завръща във Флоренция, където е избран за съветник на Алесандро ди Медичи, "чиято длъжност като херцог става по-малко сигурна след смъртта на папата". Гуичардини го защитава в Неапол през 1535 г. пред Чарлс V, оспорвайки обвиненията на тиранина в изгнание на бунтовниците. Той подпомага успешно преговорите за брака на Алесандро с дъщерята на император Карл V Маргарет от Парма през 1536 г. и за кратко време е най-довереният съветник на Алесандро до убийството на херцога през 1537 г.
След това Франческо се присъединява към доверените на Козимо де Медичи, който е само на 17 години и е нов за флорентинската политическа система. Гуичардини подкрепя Козимо като херцог на Флоренция; въпреки това, Козимо го отхвърли малко след като се издига на власт. Франческо се оттегля във вилата си в Арцетри, където през последните си години е работил в "Сторя д'Италия". Умира през 1540 г. без мъжки наследници.
Неговият племенник, Лудовико Гуичардини също е бил историк, известен с произведенията си от 16-ти век в Южна Италия.
English
