Защо и днес четем поезията му - човек от друго време и от различна култура, мистик, ислямски учен от XIII в., писал на персийски? Какво в поемите му ни кара да ги четем отново и отново? Защо усещаме познат трепет, четейки ги 700 години след написването им?
Тайната се крие в преживения опит, в дълбокия копнеж или стремеж към нещо по-велико от нас, което излъчва красота и сила, вдъхва благоговение и страхопочитание (едно от деветдесет и деветте имена на Бог в ислямската традиция е Джамал – красота). Чувството за завръщане у дома в свят, където трудно намираме своето място и корени, съставлява същността на поезията на Руми. Това, разбира се, не изчерпва смисъла ѝ. Тя е изпълнена с мъдрост и плам подобно на други мистични и духовни творения. Думите му вълнуват със страстната си енергия, с еротичния си, възторжен заряд, който ни грабва и оживотворява, макар да говори за копнеж по изгубеното.
English
