Вашата количка е празна!
Монадологията. Четириезично издание
Във философията като „чисто мислене“ извън историкобиографичен контекст, бездруго рядко обсъждан при издребняването на науките, обикновено се подминават условията, довели до едно от най-влиятелните онтологически построения на Новото време: Монадологията. Изобщо проблемът за онтологията, с който по-късно и най-вече в Германия ще се злоупотребява тъй много от Кант до Хайдегер, се поставя благодарение на това популярно и донякъде случайно произведение. Откъм научните спорове към края на XVII в. и живота на Лайбниц то обаче е твърде специализирано и напълно необходимо. В разностранното разглеждане на старата идея за монада тук се разгръща онтологията, водена от убеждението за предустановената хармония във Вселената. Това я прави и фундаментална онтология, каквато впрочем е всяка, която претендира за всеобясняващо учение за съществуването.
Готфрид Лайбниц
Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646 – 1716) е немски философ, математик, дипломат, библиотекар и юрист, заемащ важно място в историята на математиката и философията.
Независимо от своя съвременник Исак Нютон, Лайбниц развива основите на математическия анализ, като създава и използваната и в наши дни в тази област Нотация на Лайбниц. Той е и един от най-продуктивните изобретатели в областта на механичните калкулатори. Опитвайки се да добави възможност за автоматично умножение и деление в калкулатора на Паскал, той за пръв път описва колесните калкулатори и изобретява колелото на Лайбниц, използвано в аритмометъра, първият серийно произвеждан механичен калкулатор. Той допринася и за изявяването на двоичната аритметика, която е в основата на днешната цифрова техника.
В областта на философията Готфрид Лайбниц е най-известен със своето заключение, че нашата Вселена, в ограничен смисъл, е най-добрата възможна, сред всички, които Бог би могъл да създаде. Наред с Рене Декарт и Барух Спиноза, той е един от тримата най-видни привърженици на рационализма на 17. век. Разсъжденията на Лайбниц са предвестник на съвременната логика и аналитична философия, но в същото време неговата философия е и обърната назад към схоластичната традиция, в която до заключенията се стига чрез прилагане на аргументи, изхождайки от първични принципи или предходни дефиниции, а не от емпирични свидетелства.