Във философията като „чисто мислене“ извън историкобиографичен контекст, бездруго рядко обсъждан при издребняването на науките, обикновено се подминават условията, довели до едно от най-влиятелните онтологически построения на Новото време: Монадологията. Изобщо проблемът за онтологията, с който по-късно и най-вече в Германия ще се злоупотребява тъй много от Кант до Хайдегер, се поставя благодарение на това популярно и донякъде случайно произведение. Откъм научните спорове към края на XVII в. и живота на Лайбниц то обаче е твърде специализирано и напълно необходимо. В разностранното разглеждане на старата идея за монада тук се разгръща онтологията, водена от убеждението за предустановената хармония във Вселената. Това я прави и фундаментална онтология, каквато впрочем е всяка, която претендира за всеобясняващо учение за съществуването.
Български
_46399_1.jpg)
