Проследяват се възгледите на Волтер, Изелин, Хердер, Кант, Монтескьо, Гобино, Чембърлейн, Шилер, Фихте, Шелинг, Хегел, Ницше, Шпенглер, Тойнби, Шмит и множество други автори…
Особено внимание е обърнато на немската идеалистична философия на историята от XVIII–XIX век, опираща се на християнски теологични основи. Централна роля тук има Фихте с учението за идеите като саможертвен съзидателен живот, лумващ в богоизбрани индивиди, повеждащи останалите за сияйни и въздигащи исторически дела. Фихте пръв зачева национална философия на историята с европейско ниво. Без него немският романтизъм и абсолютизмът на Шелинг и Хегел са невъзможни.
Достойнство на настоящото изследване е и скрупольозното проследяване на взаимовръзките между философия на историята, теория на историята и история на философията.
Препоръчва се за историци, философи, юристи, културолози, политолози, социолози, европеисти, психолози, будни студенти и жадни читатели с култивирани интереси.
English
