Вашата количка е празна!
Етика
„Етика“ на Спиноза е един от базисните философски текстове за всички времена.
Това е силно въздействаща творба, съчетаваща брилянтен стил с изящна яснота на логиката. Оказала е и продължава да оказва огромно влияние за развитието на световната философия. Спиноза ни въвежда в своите идеи за същността на Бог, на съзнанието, емоциите и силата, отваря очите на човечеството да разбере живота и мястото си в установения във Вселената ред. Според автора щастието се състои в свободната любов на разума към висшия идеал (Бога). Разсъжденията му на мислител се основават на математиката и логиката, чрез които той извежда своите идеи за метафизиката, като представя доказателствата си посредством дедуктивни доводи, дефиниции, аксиоми и теореми.
Великият философ доказва, че съществуващото във Вселената е единна универсална субстанция, която се състои от разум и телесност. Спиноза е детерминист и според него всичко се случва посредством необходимостта. Тъй като човешкото поведение е изцяло предопределено, свободната ни воля се състои в това да разберем защо нещата се случват по този начин. Това „всичко“ се случва по определена необходимост и с максимално съвършенство. Самата Реалност е съвършена.
Барух Спиноза
Бенедикт де Спиноза (1632 – 1677) е виден холандски философ. Еврейското му име, дадено след раждането му, е Барух Спиноза (Baruch Spinoza), християнско-португалското име, с което е бил познат в общността, в която израсъл, е Бенту де Ешпиноза (Bento de Espinosa). Като учен се нарича сам на латински Benedictus de Spinoza. (Имената Бенедикт, Барух и Бенту означават „благословен“.) Заедно с Рене Декарт и Готфрид Лайбництой е един от великите рационалисти във философията на 17 век. Смята се за основател на съвременния библейски критицизъм. Негов магнум опус е „Етика“.
Спиноза е потомък на португалски евреи, избягали от Светата Инквизиция. Получава добро религиозно образование и изучава Талмуда, но насоката на размислите му започва да тревожи равините, опасяващи се от влиянието на атеизма. Те предлагат на Спиноза 1000 гулдена, за да не разпространява възгледите си, но той отказва. В резултат 24-годишният младеж е призован пред равинския съд, който го отлъчва от синагогата и от общността, в която израсъл. Впоследствие той започва да се нарича Бенедикт. Отказва се от наследството си в полза на сестра си и изкарва прехраната си с шлифоване на лещи. Спиноза умира от туберкулоза в квартирата си в Хага. Той е погребан в двора на църквата Нюве Керк в Хага. Надгробната му плоча е надписана на нидерландски и иврит.