Вашата количка е празна!
Запомнете Пловдив
КАКВИ БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ ЧИТАТЕЛИТЕ НА ТАЗИ КНИГА?
Може би трябваше да напиша тази книга по-рано.
Тя съдържа спомени за Пловдив на хора, които помнеха града и хората от 30-те години още. Те знаеха истории, които май няма вече кой да разкаже.
90 процента от тях не са между живите. Светла им памет. Това бяха хора, които обичаха Пловдив до последен дъх.
Някои от тях в последните дни на живота си изкатерваха стълбите до тавана, където се намираше студиото на Пловдивската телевизия, и оставяха спомените си пред камерите. Часът на предаването „Запомнете Пловдив“ изтичаше, а те искаха да разказват още и още. Знаеха, че повече няма да имат сили да изкачат стълбите.
Не знам дали не звучи грозно, но си мисля, че спомените на хората са някой път като хайвера на рибите. Оставил си ги и вече можеш да си отидеш от този свят.
Та няма как да прочетат тази книга повечето, които я написаха. И техните прители, и много от зрителите, които допълваха, коригираха, спореха.
Надявам се обаче тези, които помнят по-новото време, което също е описано, да намерят в книгата и частичка от своя живот, от онзи Пловдив, от който малко е останало.
Най-много обаче се надявам младите, които тепърва осъзнават интереса си към миналото на Пловдив, да стигнат до тази книга, за да открият там своите корени – да открият имената на дедите си, да открият къде е бил дюкянът им примерно, къщата им...
Така аз попадам от време на време на по някой ред, написан от други автори за баща ми. И откривам неща, които не съм знаел, с които трябва да бъда горд и съм длъжен да ги разкажа на внуците си.
Та това е книга, в която може да откриете неочаквано нещо от своя пловдивски ген, нещо неизвестно за къщите по родната ви улица, историята на самата улица, на махалата.
В нея са събрани само спомените за центъра на града – от „Тримона“ до Джумаята: Главната, „Отец Паисий“ и пресечките. Имам материал за още няколко книги – за останалите части на града и за хората, които са живели там. Дано да имам сили да свърша и тази работа.
И след това да отплувам като риба.
По Марица, разбира се.
От автора
Евгений Тодоров
Евгений Тодоров е известен журналист, сценарист, режисьор и продуцент. Роден е на 4 август 1949 г. в гр. Пловдив. Завършва Славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1972). От 1976 до 1979 г. – следдипломна квалификация във Факултета по журналистика към Софийския университет. 1999 г. – специализация в Центъра по комуникации към Университета в Тенеси – САЩ, диплом за преподавател по телевизионно продуцентство.
Работил е като журналист-сътрудник и филмов наблюдател във в. „Отечествен глас“ – Пловдив (1969-1973), редактор в Радио Пловдив (1973-1975), завеждащ редакция и гл. редактор в Телевизионен център – Пловдив (1975-1991). Съосновател на известните телевизионни предавания „За един милиард“, „За инициативните и предприемчивите“, „Адрес 4000“ и др. От 1989 г. е съдружник в „САТ ТВ“ ООД, в рамките на която функционира Телевизионна къща САТ – една от първите продуцентски къщи у нас, реализирала над 100 външни продукции. През 1998 г. основава ПЛОВДИВСКА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ, която на практика е първата независима обществена телевизия у нас.
Евгений Тодоров е автор на над 100 телевизионни филма и предавания. 1985 и 1987 г. – спечелва два поредни конкурса за телевизионна драма („Кариера“ и „Реабилитация“); съсценарист и режисьор на телевизионния игрален филм „Глад за хляб“ (1986), сценарист на игралния филм „Дефицит“ (1989). След 1990 – в Продуцентска къща САТ реализира десетки продукции като продуцент, сценарист и режисьор реализира десетки продукции: документалната поредица „Комшулук“; документалния филм „Дом с две антени“ – по поръчка на Отворено общество; игралната историческа драма „Съединението – опит за възстановка“; игрални и документални епизоди от поредицата „Съдът отблизо“ и „Съдът на фокус“, спечелен конкурс на USAID; игралния филм „Голямата бакалница”; документалния филм „Оазисът на българския дух“ и т.н.
1996 – съосновател на Сдружението „Медии с човешко лице“, което от 2000 г. е член на Българската медийна коалиция. 1998-2000 г. – председател на Управителния съвет на Асоциацията на недържавните ефирни телевизии (АНЕТ). 2002 г. – член на УС на Българската медийна коалиция. 2007 г. – член на Ротари клуб „Филипопол“. 2008 г. – член на Консултативния съвет към Кмета на Община Пловдив.
Няма добавен откъс от книгата!